Защо и как се случи?
Аз ли съм виновна, или ти, или, има ли виновен?
Аз видях добро във теб и ти го споделих.
А ти попита. - Защо така реши? Усет, може би.
Реши да не ме разочароваш и винаги се обръщаше към мен с уважение и доброта.
И аз така, та нали ти ми показа, когато поздравяваш, ще си поздравен.
А един обикновен поздрав, от приятен човек, отваря сърца, кара усмивка да изгрее на лицето и дълго да остане там.
И тук, знам, ще кажеш със насмешка. - Да, бе да, отваря сърца. И си те представям, с твоята усмивка, която вече се е появила.
Не вярваш, нали, но е така!
Опитай, само за миг, да се поставиш на мое място.
За да разбереш колко ми е било трудно да съм някаква друга с теб.
Опитвах се, борех се със себе си и се ядосвах, че не мога да се пречупя. ...