Дълги, много дълги години ме e занимавал въпросът дали съдбата на човека е предопределена или той сам я твори. Кой избира с какви обстоятелства и събития ще се сблъскаме в живота?
Мисля, че най-съществената мисия на човека е откривателството. Разбулването на истините за себе си и за света, откриването на пътя към царството на покоя, където да изживяваме задоволството от това, което сме в мига. Днес прочетох кратка статия на Нийл Доналд Уолш на тема „Съдбата е резултат от нашите мисли“. Впрочем, запознанството ми с Уолш се случи преди повече от 15 години, когато съдбата ме беше изправила пред труден житейски кръстопът. Във време, когато трудно можех да открия отговора на въпроса: „Защо точно на мен ми се случва това и точно сега“. Случващото се беше сериозно предизвикателство пред силата на волята ми да продължа да вярвам в чистотата на поривите в човешката душа. Сега, от дистанцията на времето, осъзнавам, че настоящето ми битие е плод на изборите, които съм направила през изминалите го ...