Дълги, много дълги години ме e занимавал въпросът дали съдбата на човека  е предопределена или той сам я твори. Кой избира с какви обстоятелства и събития ще се сблъскаме в живота?

       Мисля, че най-съществената мисия на човека е откривателството. Разбулването на истините за себе си и за света, откриването на пътя към царството на покоя, където да изживяваме задоволството от това, което сме в мига. Днес прочетох кратка статия на Нийл Доналд Уолш на тема „Съдбата е резултат от нашите мисли“. Впрочем, запознанството ми с Уолш се случи преди повече от 15 години, когато съдбата ме беше изправила пред труден житейски кръстопът. Във време, когато трудно можех да открия отговора на въпроса: „Защо точно на мен ми се случва това и точно сега“. Случващото се беше сериозно предизвикателство пред силата на волята ми да продължа да вярвам в чистотата на поривите в човешката душа. Сега, от дистанцията на времето, осъзнавам, че настоящето ми битие е плод на изборите, които съм направила през изминалите годините. Въпросът е доколко осъзнати са били те. Но едно е безспорно. Човекът е богоподобен с дадената му свободна воля за избор и сътворяване на реалността, в която иска да живее. Неопровержима истина е, че винаги ми е била дадена и опазена свише волята за свободен избор. Днес, в този миг, можех да обитавам друг дом в някоя друга част на света, да споделям живота си с други хора, можех да имам друга работа, други приятели. Изборът, направен с обич и грижа за нас самите и за близките ни, е най-правилният, най-верният. Благодаря се на онази скрита вътрешна сила в мен, която ме е подкрепяла и ме е насочвала накъде да поема, в какво да инвестирам енергията на душата си и времето си. В тази творба много точно съм пресъздала възприятието на настоящето си битие.

***

Покой…

Тишина…

Съприкосновение.

С неизразимото.

Бряг – без вълни.

Прииждаща радост.

Море от благодарност.

Полъх – едва доловим.

Вслушвам се в дъха си.

Космическа музика.

Дишам себе си.

Достатъчно е.

Всичко.

      Да, достатъчно е всичко. Сега единствената ми задача е с изборите, които ще направя в бъдеще, да опазя това състояние на духа си, което мога да определя като достатъчност на настоящето ми битие. Най-голямата ми победа в живота е опазеното ми право за свобода на избора. Да, определено мисля, че опазената и ненакърнена свобода на личността е израз на уважението, обичта и признанието на хората, които са ни най-близки и нужни. Чрез отношението към партньора си и към децата си,  към приятелите си личността реализира най-истинното и божественото в себе си – да дарява с безусловна обич и грижи. И това му се връща.

       Мислила съм често за йерархията на ценностите: здраве,  любов, семейство и дом, вяра, истина, свобода, справедливост, достойнство и чест, родина, приятелство, кариера /нарастващо задоволство от труда, който полагаш за другите хора/, слава /признателността и уважението на другите/, материални блага, включително и пари. Отдавна съм отрекла истината, че за да си духовно извисена личност, непременно трябва да си беден и да живееш в лишения. Напротив, смятам, че силата на духа е предпоставка за благополучие в живота. Може и да бъркам, но в момента мисля, че изкуството да живеем щастливо се състои именно в това - да бъдем онзи алхимик, който забърква амалгама от всички изброени неща и всеки ден по изгрев приема по лъжичка от нея. Ценността отрича йерархията. Така мисля аз.

     Не съм сигурна точно колко вида изкуства изследва естетиката, но смятам, че всяка човешка дейност, която се осъществява с безкористни вътрешни подбуди и с душа, изпълнена с любов, е творчество. В този аспект трудът е творчество. Изкуството като отражение на живота отразява и красивото и грозното, и възвишеното и ниското, като утвърждава едното и отрича другото. С всеки изминал ден се убеждавам, че не в отричането е смисълът, а в приемането. Защо ли? Защото няма градеж без рушене. Защото кълнът на доброто е в злото. Затова народът е казал: „Всяко зло за добро“.

      Има измерение на съзнанието, където биполярността на възприятията изчезва. Където болката утихва. Където няма желано и нежелано, очаквано и неочаквано. В това измерение себевъзприятието е динамично и гъвкаво. Ти си  участник в пиесата на живота, но същевременно си и извън играта, заел позицията на безпристрастен страничен наблюдател на случващото се. От тази позиция някак си по-дълбоко можем да осъзнаем мисълта на Нийл Уолш  – „Всъщност никой не е обречен на вечни страдания, защото ад не съществува освен в собствените ни убеждения за това.“

      Ако нещо ни причинява болка, това е знак, че трябва да се дистанцираме от мястото и от хората, при общуването с които я преживяваме. Да продължим по Пътя. А тя – болката, има много, много лица – съмнение, недоверие, усещане за липси, безпокойство, тревога, страх, гняв, омраза, самосъжаление, самоотричане… 

      Великото изкуство! Кое изкуство е велико?! Това, което е отражение на хаоса, безпътицата и самосъжалението в човешката душа или онова, което сочи Пътя към царството на покоя и спасението на душата? И едното и другото! Всичко е Път – към себепознание и осъзнатост.

      Обичам Вселената, обичам природата, обичам живота, обичам хората, обичам изкуството, но първо се прекланям пред чистотата на човешките помисли. Без осъзнатост, човекът си остава на нивото на първосигналността. Може да „твори“ тор, да зависи от чужда воля дали да бъде нечия „храна“ или не! Свеждам глава и душа пред могъщата съзидателна вселенска сила, пред силата на съзидателния разум, включително  човешкия.

      Казват, че емоциите са енергията, която твори живота. Вярно е. Но няма емоция, която да не се отразява в съзнанието под формата на мисли. Емоцията винаги е израз на някаква наша потребност. Емоцията е оценка на реалността в посока как да удовлетворим потребността, която я поражда. Ако мисленето ни остане само на ниво констатация на фактите, без да съумява да ражда  конструктивни решения  за промяна на житейската ни парадигма, желаната промяна не настъпва. Творческото мислене изисква не само усилия на волята, но и непреклонна вяра в това, че заслужаваме по-доброто, за което милее душата ни. Точно това мислене активизира резервите на нашата психика и ни придвижва към материализацията на въжделенията ни.

      В края на изложението си отново ще цитирам моя мъдър събеседник  Нийл Доналд Уолш: „ Свободната воля не е измислица и чрез нея ние всеки ден изграждаме себе си и своята реалност, света, в който живеем. Разбира се, има определени обстоятелства, хора, места, събития, които залагаме предварително за себе си, но това е като подготовка на сцена за театрална постановка, но без написани реплики на главния герой – ти. Ти имаш свободата да действаш, чувстваш и мислиш така, както решиш в този момент от живота си. Чрез всяка наша мисъл, чувство, действие ние променяме ежедневно онова, което наричаме съдба. И тук основният въпрос не е дали съществува тя, а как можем да я управляваме. Отговорът е – чрез осъзнатост.“

      Осъзнатостта!  Дали е изкуство?! Или не е?!

Самадхи