Все повече се съмнявам в това. Ежедневието ни показва нерядко по най-грубия начин, че няма човешко отношение между хората. Всички се третираме помежду си като даденост. Дори и свестните и зачитащите чуждите чувства вече се изродиха. Срам ни е да сме човечни и отзивчиви към чуждото страдание, това е. За какви права ми говорите, след като никой не получава това, което е залегнало в основата им? Още на света съществува робството, потисничеството, унижението на по-слабите. Променили ли сме се за всичкото време от възникването на цивилизацията? Не, дами и господа, на същия хал сме си, че и по-лош. Дори и това, че сега границите са по-отворени и има повече свобода, не ме утешава. Защото аз знам, че някъде там, в Близкия изток или на други точки от планетата, някой страда и е поругавано правото му на свободен живот. Знам, че има индвиди, които смятат другите хора за даденост и ги манипулират, използват ги, все едно са вещи. Наистина няма полза от нещо, което съществува само на хартия. А явно правата на човека са точно това - поредната подигравка с чувствата ни. Също като Американската конституция, която уж гарантира свобода и равноправие, а знаем прекрасно за нечовешкото и жестоко отношение към чернокожите, продължило и след съставянето на конституцията. Кажете ми, нима всичките тези прекрасни духовни качества, основа на ценностната система, са просто като идея? Нима целият живот е просто една идея, която не се осъществява подобаващо? Защо не се вземем в ръце и не превърнем идеята в реалност? Трябва ли някой ден да се изтрепем взаимно по цялата Земя, за да осъзнаем, че е трябвало да се уважаваме и ценим?
И недейте да ми говорите, че такъв бил животът. Не, мили хора, животът, една част от него сме ние, хората, и нека спрем с подобни абсурдни оправдания. От всеки отделен човек зависи участта на цялото. Нима ако един милион души решат да не замърсяват улиците и да ги поддържат чисти, няма наистина те да са чисти? Тогава, ако осем милиона почнат да спазват правата на човека, това няма ли да е голяма крачка напред? У нас има много градивна енергия, която ако бъде използвана по предназначение, ще промени съдбата на планетата. Толкова ли утопично ви звучи? До такава степен ли сте потънали в блатото на цинизма, че не вярвате в силата на волята? Да, може би да живееш в собствената си черупка, сляп и глух за неправдата, е много удобно. Но идва миг, когато черупката се пропуква и отвън нахлува грозната действителност. Когато и нас ни подминат с безразличие, разбираме, че не е правилно да се правиш, че не си видял или чул. Еснафщината може да се тълкува като правилен мироглед от някои, но всичко се връща. Казано е в една песен: "Независимо дали вярваш във вселенската справедливост, окото на истината винаги те наблюдава". Да, наблюдава ни. Отчита както лошите, така и добрите постъпки. И идва ден, когато онази неназована вселенска сила търси сметка за стореното от нас на ближния. Независимо дали го осъзнаваме или не.
© Ниара Норууд All rights reserved.