Все повече се съмнявам в това. Ежедневието ни показва нерядко по най-грубия начин, че няма човешко отношение между хората. Всички се третираме помежду си като даденост. Дори и свестните и зачитащите чуждите чувства вече се изродиха. Срам ни е да сме човечни и отзивчиви към чуждото страдание, това е. За какви права ми говорите, след като никой не получава това, което е залегнало в основата им? Още на света съществува робството, потисничеството, унижението на по-слабите. Променили ли сме се за всичкото време от възникването на цивилизацията? Не, дами и господа, на същия хал сме си, че и по-лош. Дори и това, че сега границите са по-отворени и има повече свобода, не ме утешава. Защото аз знам, че някъде там, в Близкия изток или на други точки от планетата, някой страда и е поругавано правото му на свободен живот. Знам, че има индвиди, които смятат другите хора за даденост и ги манипулират, използват ги, все едно са вещи. Наистина няма полза от нещо, което съществува само на хартия. А явно ...