Зад дебелото стъкло на прозореца
ЗАД ДЕБЕЛОТО СТЪКЛО НА ПРОЗОРЕЦА
-"Ку-ку. Ку-ку." - показа се за малко през тясното си прозорче, огледа се наоколо за да види дали нещо не се е променило след последното и надничане и явно незадоволена, тя поклати неодобрително малката си пластмасова главичка и се прибра на сигурно в часовника. ?>?>?>
-"Хей, хей! Защо избяга? Защо и ти ме оставяш сам."
Нямаше смисъл да викам, надали щеше да се покаже преди следващия кръгъл час. Такава си беше тя - инат. Пък и моята компания не и беше много приятна и не изпусна и този път възможността да го демонстрира по своему. Но аз знаех, че тя стои там в своя дом и ме слушаше.
Чувствах се сам, но не и самотен, защото в този момент не исках да бъда с никой, пък и едва ли някой би се побъркал от искане да бъде с мен. "И защо ли?" питам се аз. Въпреки, че не я виждам, явно имаше уважителна причина - човек не може ей така безпричинно да търпи последствията си. Това само предизвика у мен някакво силно чувство за вина и ми скапа настроението. Без да знам какво беше всъщност престъплението, аз знаех кой е престъпника. И може би не исках да виждам никого, защото се укривах, тук, на сигурно зад дебелото стъкло на прозореца и си мислех... Никой не може да ми забрани да си мисля, такава цензура засега не съществува. Мислите ми първоначално доста разхвърляни в хаос, постепенно заставаха на заден план давайки път на спомените, които като черно-бял филм изплуваха пред очите ми и ми пречеха да виждам, а мечтите ми преливаха една в друга подобно някаква хомогенна течност. Боза! Буламач! Гади ми се, но не мога да я повърна. Мисленето ако не полезно, то поне не беше и вредно... Глупости - вредно си беше. Хората трябва да престанат да мислят и да мечтаят. За какво им е? Мечтите водят само до разочарования. Ако са сбъднати - то е защото са сбъднати (според китайците наи-лошото пожелание е “да ти се сбъднат всичките мечти”), а ако не са - то е защото не са. Да ама някои ще кажат: "Добре, ние ще устроим света без мечти, но така човечеството би спряло своето развитие и прогрес?". И какво от това? За какво развитие говорим? Нима хората са станали по-добри от тези живели през I век например? -Напротив. Днес омразата е по-голяма.
...Съвестта ме гризеше. Защо? - Не знам. Но трябваше обезателно да го намеря инак нямаше да престане тъпата болка, идваща отвътре. Върнах се назад - в детството. Всички ме обичаха и а обичах всички. Тогава чувството на вина го нямаше. Неговото място заемаха хиляди, милиони, безброй много мечти, мечти, мечти. Мечтаех да порасна, да стана самостоятелен, да се сблъскам с живота. Но май, че в действителност се получи приказката за онова дете, което жадувало да има хеликоптер. Пораснало, учило, работило и най-накрая си купило хеликоптер, но...нямало мечта.
А мечтите са различни – едните са тези които по всякакви математични, физични или социални закони са невъзможни. Примерно искам да имам крила и да летя редом с птиците. Но тези мечти съществуват само в детството и колкото повече опознаваш тези закони и истини, те излизат от обхвата на думичката “мечта”. Другите мечти са по-страшни, защото те имат макар и нищожен процент успеваемост. Този процент се нарича “надежда”. И така човек се надява, надява, а то все не става, не става, ...следователно тези мечти водят до разочарованията, защото надеждата умира последна, но и тя все пак умира и то бавно и мъчително...
Но за разочарованията: Първото е когато откриеш, че Дядо Коледа не съществува. Може би това е така, защото в този момент осъзнаваш, че си малко пораснал. И така човек , приел идеалите, изградил си една представа за заобикалящото го, тръгва по своя самостоятелен път, в очакване всички да са като него. Но в един хубав ден се сблъсква с нея - госпожица Жестока Действителност и стига до противоречието идеал-реалност. Разочарованието е твърде голямо, защото очакванията му са били други, почувствал се е излъган от себе си. Пример за такова разочарование е любовта, която е колкото и красива, толкова и коварна, или едно приятелство, завършило с предателство. И за да оцелее тая душа човекът трябва да промени светогледа си, трябва да взаимства от другите за да бъде част от обществото, капка вода в океана на фалшивото и подправеното, а онези вечните идеали са сигурно забравени в дълбините на младата душа.
Бях готов да обичам целия свят - никой не ме разбра; и аз се научих да мразя... Как може да обичаш, а в замяна да те мразят и то именно заради това, че обичаш. Явно има някаква грешка в задачата. Но кой ти търси грешката, просто се сменя досегашната формула с друга по изгодна(можеш да го наречеш с термина “еволюция” или “приспособяване”)....и идва третото разочарование – разочарованието от самия себе си. Ти изведнъж разбираш, че си един от нас, един от тези, които си смятал за несправедливи, жестоки и виновни. И ето в речника ти се прибавя нова дума – отмъщение.От къде накъде другите ще се държат така с тебе, не може ли и ти да се държиш така, да подражаваш, да си избиваш комплексите и да ги набиваш на някой друг. Хайде давай! Браво!...Какво, да не би да се почувства виновен? А какво си направил? – Нищо нередно или поне нищо, което другите да не са правили. Да не би сега да искаш да бъдеш малко детенце, играещо безгрижно в пясъка. Искаш, но как ще стане ако вървиш заслепен от собствената си глупост по отъпкания път, който е еднопосочен и ти го знаеш много добре. Така, че спри за миг и прецени трезво следващите си стъпки за да не се настъпиш сам и да паднеш. Помисли като един “уникален човек”, а не като “един от другите”, кое е правилно и кое не е, отърси се от хорската заблуда и предразсъдък и се бори за справедливост, защото това, че “те” са много не означава, че са прави, напротив, понякога показва колко по-голяма е тяхната глупост и заблуда и тогава ти ще стоиш отстрани и вътрешно ще се смееш на тяхната наивност. Дори притиснат всестранно от ежедневието, ти не трябва да се отказваш. Бори се. Не се оставяй в техните лапи, защото или ще станеш един от тях или много бързо ще навлечеш болничните дрехи и ще прекараш остатъка си в някой диспансер. Знам, че е трудно, но никой не е казал, че победите са лесни. Няма ли да се почувстваш щастлив от удовлетворението накрая смело да кажеш: “Аз се старах да живея пълноценно и правилно и правех добро.” Моето време вече е минало, но за вас ме е страх, защото...
- “Ку-ку. Ку-ку”. Показа се за малко, поклати малката си пластмасова главичка и отново се скри на сигурно.
© Георги Колев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
има много мъдрост, казана на съвременен език, но и много негативизим (може би с причина). да - мечтите си остават фантазия, хората казват "да ти се сбъднат мечтите", а не "да постигнеш целите си", което също е гадно и според мен показва, че повечето се надавят на нещо друго, но не и на себе си. кофти!
-
Прекрасно есе,в което е събрана много мъдрост!Великолепен стил и изказ!Поздравявам ви!
-
Еее, ти ме изумяваш, ама приятно!!!
Поздрави, Гоше
-
Хм, Жестоката Действителност била госпожица?!
Вдовица, Девойка или Стара Мома?
Интересно! -
много верни неща....сблъсъка със света убива детското у повечето хора...
-
да.. Hello world...
-
Страхотно е !! Браво !!
-
Есето ми допада.
-
Аз не мисля,че щастието завършва с болка(както казва Интелектка),защото който вярва,че е щастлив е единствения щастлив.Щастието е избор,който правим.Просто трябва и да решим колко дълго да продължи.За борбата си прав...Но най-страшната е тази със себе си.Естествено никой,никога не може да каже,че грешишЕсето е хубаво
-
страхотно е замислено и написано, четох го малко набързо, но много ме впечатли. Чудесно е.
-
БРАВОТолкова силно ми действат думите ти...разбирам добре какво имаш предвид-просто да бъдем себе си-но да даваме най-доброто което имаме,да не се отчайваме от омразата и да не позволяваме тя да ни промени и да станем лоши
-
Много ми беше интересно да го прочета. А сега, когато вече не си на 17, как стоят нещата. Просто свикна с всичко и се включи в играта, нали?
-
Браво Георги, много добре си го написал, човек се замисля за много неща като го чете.
-
А дали не е, заради: N 4 (четвърто публикувано)
-
А пьк аз се уверих че есето е на админ,само по броя на гласувалите.На бас че другите есета даже не сте ги чели!:Р
-
Определено това не е нещо ново,поне за мен! Добре е, че някой може да
ме върне към личните ми спомени за мен - някога! -
Ами госпожа Джонева от СМГ беше казала, че нишо не струва Ходи да биеш нея
-
Много ми любопитно кой човек може да си позволи престъплението да постави на това нещо по-малко от 6!Който го е сторил да се предаде на john_coffey@abv.bg или в най-близкото управление на МВР.Благодаря на автора за това есе.Благодаря че има още един човек ,който да помага в съставянето на червената книга на човешките стойности.
-
Сега разбирам защо е оценено така Наистина е много хубаво
-
Това е едно наистина добре замислено и задълбочено есе, от автор, чиито качества на есеист не биха могли да бъдат предмет на спор. Поздравления!
-
Ами, аз поставих 6-ца на тва есе защото много ми хареса много истина има в него...може да се каже цялото е изградено само и единствено от голата жестока истина. Аз като човек, който не се приспособява към реалност и човек, който не търси убежище в безсмислени фантастични книги не желая да дам пример за такива, защото много хора ще ме оплюят, мога да кажа, че от тази истина се страда. Страда се да не следваш всички, а да вървиш през неотъпканото поле, боли много. Не знам до къде ще ме доведе... а ако е до никъде?
Така и не видях в есето ти нещо за риска....колко хора според теб биха поели риск и да тръгнат сами вместо да следват хората пред себе си? Стадото е 1.
Малцинството, което поема да дири нови земи е малко и никога не е заедно.
Страхотно начало и края е същия това е много красив метод използван е от един поет и един писател сигурно и други но за тези знам, и няма да ви кажа кои са за да се изненадате :-Р аз и от други съм го срещала де, но тези двамата са майстори, а и ти не би стигнал по далеч от тях!
Браво! -
Мартине много съм любопитен откога си промени мнението за това есе? Може би трябва да ти напомня за някои писания относно него и едно друго произведение на многоуважаваният админ, публикувано навремето във форума на сайта на Агония.
-
Готино е, деиствително така стоят нещата в действителност, и като човек го чете есето се замисля отново за тва
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
