ЗАД ДЕБЕЛОТО СТЪКЛО НА ПРОЗОРЕЦА
-"Ку-ку. Ку-ку." - показа се за малко през тясното си прозорче, огледа се наоколо за да види дали нещо не се е променило след последното и надничане и явно незадоволена, тя поклати неодобрително малката си пластмасова главичка и се прибра на сигурно в часовника. ?>?>?>
-"Хей, хей! Защо избяга? Защо и ти ме оставяш сам."
Нямаше смисъл да викам, надали щеше да се покаже преди следващия кръгъл час. Такава си беше тя - инат. Пък и моята компания не и беше много приятна и не изпусна и този път възможността да го демонстрира по своему. Но аз знаех, че тя стои там в своя дом и ме слушаше.
Чувствах се сам, но не и самотен, защото в този момент не исках да бъда с никой, пък и едва ли някой би се побъркал от искане да бъде с мен. "И защо ли?" питам се аз. Въпреки, че не я виждам, явно имаше уважителна причина - човек не може ей така безпричинно да търпи последствията си. Това само предизвика у мен някакво силно чувство за вина и ми скапа настроението. Без да знам ...