Благодаря на всички, коментирали мои текстове - оставяте ми усещане, че съм четена, а не гледана под лупата на циника...
Всички се страхуваме от критиката, без значение признаваме или не, но докато понякога се страхуваме от чиста самовлюбеност, друг път се страхуваме от критиката, защото няма да ни прочетат правилно, няма да ни разберат. И има основание в този страх, както и съчувствие към бедния критикуващ, защото той се е лишил от текста ни.
Критикът не може да чете. Ще се обоснова:
1. Критикът забравя, че текстът е писан от човек с мнение, чувство, независимо колко приятно или не се е изказал авторът според него. Понася нечовешки мъки, за да го анализира, а накрая се оказва с куп бележки и чуденки в главата си, вместо просто да се отдаде на чувството в текста и да потанцува с душата си. Забравя, че текстът е поток от прозрения, чувство и мисъл, а не строеж на къща. Къщите не могат да захранват цели вселени. Потокът може, ако вселените се окажат подходящи, ако при него дойдат наистин ...