Защо не пиша?
В последно време все повече и повече хора ме питат защо съм спрял да пиша и да публикувам неща в Интернет. Отговорът е много прост. Не, не съм загубил вдъхновението си, не съм се отчаял от живота, не съм решил да се самоубивам и със сигурност не съм решил да ставам сектант или отшелник. Просто няма смисъл.
Сигурен съм, че всеки един през живота си, бил той дълъг или къс, успешен или провален, се е чувствал по същия този начин в даден момент. Безизходицата, която в гъст и кондензиран вид струи от всеки един миг, който си решил да отдадеш на творчество, е толкова обезверяваща, че и Ботев и Левски биха си прегризали гърлата от мъка. В тези моменти, когато клавиатурата на компютъра или салфетката от заведението, в което пиеш х-та бира, ти изглеждат като черна дупка, през която се вижда Мракът на Творческото Безсилие, човек започва да се чуди как я е докарал дотам, че единственото светло нещо в живота му да е поредният епизод на безсмислен US-сериал, с който времето се убива доста успешно.
Навремето, когато започвах да пиша, също имаше стагнация. Само че тогава Врагът беше ясен - Чалгата. Силиконът от мокрите сънища на пъпчивите тийнейджърчета, пълнещи гушката на Митю Пайнера, беше общественият демон на всички - музиканти, писатели, журналисти, та дори и на чистачките в училищните тоалетни. Тогава, когато някой те попиташе защо, по дяволите, още не си издал книга, можеше смело да отговориш, че пари за култура няма - има за чалга.
Сега нещата са по-различни. Митю Пайнера вече кара БМВ, не Майбах. Екстра Нина и Преслава вече си правят само по една операция годишно, не седмично. На теория трябва да имаме три хиляди долара... но на практика имаме три курви, както казал бащата на Иванчо. На теория имаме хиляди издателства, които се бият (поне така тръбят пиарите им) за шанса да издадат млад талант. На практика обаче се получава нещо друго. Преди два месеца (приблизително) изпратих над 20 имейла на различни издателства със запитване биха ли се ангажирали с издаването на сборник с НФ-разкази. Резултатът - 5-6 отказа, останалото е мълчание, както е казал поетът.
Може би просто подходът ти е грешен, биха казали по-посветените в тънкостите на издателския бизнес. Може би трябва да си направиш един прес-рилийз, в който да опишеш надълго и нашироко как си повлиян в творчеството си от Орхан Памук и Паулу Коелю (дебилите, които никой не чете, но всички руси патки коментират надълго и нашироко). Да почнеш да пишеш олигофренщини от рода на "оранжевия котарак на баба" и "якето ми отиде на клуб". Да почнеш да се подмазваш на дебели американци, които се чудят със стихосбирката на коя инфантилна пача да приперат някой-друг долар от рентата си. Е, и това е изход. Само че по този начин ще се принизя до нивото на пуберките-графоманки, които храбро се бият в гърдите, че се били зъбели на тирана, а на практика подават задник смело и безотговорно на Обществото на Плесенясалите Поети. Същите тези Плесенясали Поети, които таковаха мамата на българската литература по комунистическо време, а сега се мъчат да раздават правосъдие и да определят кое Блонди е талантливо и кое - не чак толкова.
Навремето написах едно есе - "Защо пиша". Сега този емоционален изблик е озаглавен "Защо не пиша". Мога да се подпиша под всяка дума в него. Да ме поставят на детектор на лъжата и да издържа с отличие. Да се аргументирам дори в шоуто на Слави (ако успея да издържа психологически на кретенията, която се вихри там). Да, Орхан Памук и Паулу Коелю са дебили, защото пишман-философията им е изсмукана от... 21-ия пръст, да го кажем така. Да, Плесенясалите Поети, римуващи "полковник" с "подполковник" или изобщо неправещи си труда да римуват, са превзели книжния пазар. Да, именно затова дълго време няма да имаме нормална литература. Да, новите Димовци, Диловци и Минковци тънат в прахта на собствените си блогове и бавно, но сигурно се приближават до съдбата на русите графоманки, обливащи Интернет-средата с повърнато, преяли със собственото си самочувствие. Да, перхидролената посредственост ни отдалечава с гигантски стъпки от Европа всеки божи ден.
Навремето пишех, за да бъда себе си. Сега не пиша, за да не се принизявам до нивото на множеството Prunus domestica (Google знае какво е това...), обливащи нета със стерилната сперма на прехваленото си творчество. Навремето бягах от реалния свят, създавайки една по-добра реалия, в която имаше място за магьосници - било на словото, било на действията. Сега магьосниците са изчезващ вид - на почит са хетерите, лигавещи се по околопъпните области на новите литературни патриции.
Един ден, сигурен съм, обществото ще се стресне от собствената си тъпота, ще изхвърли Орхан Памук, Паулу Коелю и останалите псевдо-философки и графоманки от съзнанието си и ще започне да се самореанимира. Ще зарови дълбоко в септичните ями на презрението тъпанарките, които не могат да скалъпят две рими на кръст. Ще удави в бунището педофилите-издатели, обилно слюнкоотделящи при вида на плоски и фригидни тийнейджърки-"поетеси". Ще изнесе отново Хайнлайн, Азимов и Урсула льо Гуин в предната част на сергиите с книги. И дори Явор Колев няма да може да се справи с напора на четящия, образован, непредубеден от коелювци и прочие еблювци (това не е цинизъм - виж филмите Meet The Parents и Meet The Fockers) българин.
Само че дано не се окажем в положението на магарето на Настрадин Ходжа - таман го научил да не яде, и то взело, че откинало петалата...
© Сибин Майналовски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Знаех си, че трябва да изключа коментарите. Писна ми от некадърници от рода на Астарот. Момченце, сигурно няма повече да си чета коментарите, така че да ти кажа - Коелю и Памук има бая хлебец да изядат, докато стигнат и малките пръстчета на Хайнлайн, Азимов и Урсула льо Гуин. И преди да почнеш да си мериш бубата с членовете на големи хора, вземи понапиши и попрочети нещо. А може и с мадама да легнеш, понеже от единственото ти произведение, публикувано на сайта, лъха на незадоволеност, девственост и мастурбационен синдром.
-
Пиша, защото има мигове, в които просто не мога да не пиша и тогава никога не мисля дали сътвореното от мен ще се хареса на някого, а още по-малко ме интересува дали ще бъде издадено. Пиша, за да удовлетворя своите душевни въжделения. Разбира се, че е хубаво авторът да усети, че произведенията му се ценят. Сложни въпроси поставяш...
-
По всичко личи, че текстът е написан на един дъх, в състояние на силен афект, ако се лъжа, то поне създава такова впечатление. Не разбирам обаче защо обръщате вашата злост срещу всички и приемате да говорите en gros? Има ли у някого вина, че Вие не сте успял да издадете книгата си? Или си мислите, че сте единствен. Уверявам Ви, има стотици други като вас. Защо не се замислите?
Забелязвам и от другите Ви есета - стилово те често не отиват по-далече от злободневен пасквил, който лесно може да бъде интерпретиран като създаден просто, за да излеете някъде недоволството си (една такава интерпретация е възможна за есето ви "Аз съм грозен"
. Там е същото като тук - донякъде успешна ирония, донякъде провален сарказъм, бързо съшити фрази и изрази като "курвенска вежда", съжителстващи до "тъпите крави, четящи "Блясък"... И с какво право недоволствате? Нима такава една проза заслужава да бъде издадена? Уверявям Ви, ако бях издател, никога не бих издал човек, който мисли така. Дори и разказите Ви да са божествени, фантастични, фантасмагорични в хубостта си, човек който мисли по този начин, с такива изрази, и така излива гнева си, когато никой не му е виновен, той не заслужава да бъде издаван.
С какво са ви виновни Куелю и Орхан Памук? Хайде, ако първият наистина не блести с кой знае каква дълбочина и спокойно може да се нарече дори "треторазреден автор", то другият? И щом отрицавате тях, мога ли да попитам какво им противопоставяте? Хайнлайн, Азимов и Урсула льо Гуин? Това ли е идеалът Ви за литература? Хахахахха. Моите уважения, ала нито един от тримата не може да бъде поставен в графата "Класици на литература", т.е образци на литературата, т.е образци на световното културно наследство (не просто "класици на научната фантастика".
Според мен проблемите Ви се коренят в някои сериозни комплекси, които не можете да превъзмогнете, не можете дори да скриете. Очевидно у вас дреме комплекс за малоценност, създаден от това, че никой не е проявил сериозен интерес към творчеството Ви, като изключим тук подвизаващите се читатели. И този комплекс е генерирал несекваща злоба и гняв към всички, без оглед какви са - писатели, издатели, световни автори, всеки, който по някакъв начин може да се свърже с културата у нас.
Говорите за графомани и псевдофилософи, струва ми се обаче, че вие отговаряте и на двете качества, с тази разлика, че за разлика от Куелю, който е съумял да продава, да печели, да бъде известен и да бъде удовлетворен от "душеспасителната" си пишман-философия, то вие едва ли някога ще съумеете да сторите това, ако не се справите с тази злост.
Сега погледнах и есето ви "Защо пиша?", хахахах, то ми показа абсолютно същото - натрупани злост, гняв, злъч, омесени в една апокалиптична амалгама и изляти на един дъх. Просто отвратително. Прочее, в първия абзац на това есе има и граматична грешка!!
За финал няма как да пропусна да кажа на кого ми напомняте - на протагониста от "Записки от подземието" на Достоевски. Досущ като Вас, за радост ли, за ядове отровни ли, кой знае... -
Съжалявам,малко не е по темата,но все пак не е нужно да обиждате Паулу Коелю,той има хубави книги,които са проникновени,ако не вярвате прочете някоя ,,Алхимикът" или ,,Дневникът на един маг" и тн.
-
Така е, но вярата не бива да ни напуска...
Неестественото гние лесно. Поздрави. -
Щеше да е смешно ако не беше тъжно...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
