В последно време все повече и повече хора ме питат защо съм спрял да пиша и да публикувам неща в Интернет. Отговорът е много прост. Не, не съм загубил вдъхновението си, не съм се отчаял от живота, не съм решил да се самоубивам и със сигурност не съм решил да ставам сектант или отшелник. Просто няма смисъл.
Сигурен съм, че всеки един през живота си, бил той дълъг или къс, успешен или провален, се е чувствал по същия този начин в даден момент. Безизходицата, която в гъст и кондензиран вид струи от всеки един миг, който си решил да отдадеш на творчество, е толкова обезверяваща, че и Ботев и Левски биха си прегризали гърлата от мъка. В тези моменти, когато клавиатурата на компютъра или салфетката от заведението, в което пиеш х-та бира, ти изглеждат като черна дупка, през която се вижда Мракът на Творческото Безсилие, човек започва да се чуди как я е докарал дотам, че единственото светло нещо в живота му да е поредният епизод на безсмислен US-сериал, с който времето се убива доста успешно.
...