Затвор
„Затворник № 50011, две крачки напред!”
Замъкнах тежките вериги и пристъпих. Последва удар, още един и още един, докато не паднах на земята. Болеше, но нямаше да заплача. Ще бъда силна. Ще търпя ударите до края и няма да се пречупя. Нямам какво да губя. Това, което означаваше нещо, вече изгубих. Свободата не ми липсва. Събуждам се и заспивам с миризмата на килията. Чувствам я свой дом. Ще бъда твърда, ще бъда друга. Последната глътка въздух беше край на свободата ми и на старото ми Аз. Още чувам присъдата и виковете в залата.
„Виновна за разбиване на сърцето му! Лишаване от свобода до живот! Без право на обжалване!„
© Лилит All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Я виж ти! Значи си била сърцеразбивачка...
-
Е, чак пък! (като житейски казус)
Любопитно! (като литературно произведение)
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Винаги има и друга възможност.