lilitha (Лилит)
1 1
29.10.2008 г., 22:40 ч.

Затвор 

  Есета » Лични
1255 0 3

„Затворник № 50011, две крачки напред!”

Замъкнах тежките вериги и пристъпих. Последва удар, още един и още един, докато не паднах на земята. Болеше, но нямаше да заплача. Ще бъда силна. Ще търпя ударите до края и няма да се пречупя. Нямам какво да губя. Това, което означаваше нещо, вече изгубих. Свободата не ми липсва. Събуждам се и заспивам с миризмата на килията. Чувствам я свой дом. Ще бъда твърда, ще бъда друга. Последната глътка въздух беше край на свободата ми и на старото ми Аз. Още чувам присъдата и виковете в залата.

         „Виновна за разбиване на сърцето му! Лишаване от свобода до живот! Без право на обжалване!„

© Лилит Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Свободата не може да бъде затворник на любовта! Тя затова е свобода!
    Винаги има и друга възможност.
  • Я виж ти! Значи си била сърцеразбивачка...
  • Е, чак пък! (като житейски казус)
    Любопитно! (като литературно произведение)
Предложения
: ??:??