Десетата Божия заповед гласи:
„Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък – НИЩО, което е на ближния ти.” Изход 20:17
Като забранява да желаем каквото и да било, което принадлежи на ближния, десетата Божия заповед ни забранява да се отдаваме на завист. Тя навлиза в душата на човека и урежда вътрешната му чистота, предпазва го като му посочва кои вътрешни желания ще го отдалечат от богоподобното съвършенство. Тази заповед пресича злината в дълбочина, още в корена ù. Посочва, че не само кражбата или убийството е грях, но и пожеланието да ги извършиш.
Не пожелавай, това значи: не завиждай! Завистта е един от най-отвратителните пороци. Тя е ненаситна, мъчителна – преди всичко за този, у когото е; на основата на завистта стават много неправди и беззакония.
Тази последна заповед от десетословието, има особена ценност, защото тя стои на пътя на един тежък грях – завистта ...