Jun 3, 2009, 11:38 AM

Зелени очи 

  Essays » Personal
1557 0 3
1 min reading
Моята баба, по майчина линия, имаше най-хубавите очи, с цвят на грах, в зрялост, когато шушулката потъмнее и е готова за откъсване. Дядо, докато почина, не се раздели с бозинявите си потури, най-дълбоките, които някога съм виждала.
Двамата живееха в старата къща, в задния двор и това беше най-интересното място в детството ми. Полусрутена, тя е още там, поради което захапвам усещането за неотлъчното им присъствие, някъде тук.
Скръцват пантите на ниската врата и с открехването ù баба ми подава стар канделабър и в очите ми светва невидимото. Тя отваря стария сандък, изписан с цветя, слънце и пеперуди, в който държи ризата с червено петно, от първата си нощ, там са надиплени и други белоткани ризи. С такава дреха, в хладината на приземието, хлътват уморените пружини под зрелите им тела. Няма тук изтънчени неприличия, има разпасване на пояс и от дълбоките потури се надига сила - сила на мъж, годен и винаги готов за любене...
Чудех се защо дядо по никое време сядаше на пейката, скована от не ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Random works
: ??:??