" Благодаря ти за всичко, Скъпа Валерия..."
... от Сириус
Животът е като влакче на ужасите... плащаш и се качваш,
потапяйки се във вихъра... времето спира. Тогава... мисля,
че всеки един от нас открива себе си в онези преплитащи се
един в друг образи на спомени от спрелия миг... Дали това
е подарък от Съдбата... и можем ли да ги оценим достойно
без човешката си арогантност? Бих искал да кажа, че слизайки от влакчето, продължаваме напред... обръщаме гръб на лика, появил се в тишината и времето отново връща нормалния си ход, но ние оставаме... една част от нас... тази, която осъзнаваме, избираща себе си... А ние можем ли да изберем себе си...? Истината е, че бихме искали, но огледалото се превръща в поредното допълнение на нашето аз... когато застанем пред него, мечта, отразяваща онези ежедневни сълзи, попили сивотата на деня...
Знам, че всеки плаща тази цена... която е принуден да
приеме, вмествайки се в онези ръждясяли коловози,
наречени... Живот.
Още няколко години и ще забравя дори з ...