Гладът на България
Не, гладът тук не е физически. Не става дума за мизерни заплати, корумпирани управници и изнемощяла икономика. Гладът е морален, ценностен и, най-вече, интелектуален. Немотията на едно поколение, което би трябвало да е бъдещето на България.
Причините за това – колкото хора, толкова и мнения: смяната на режима; насилието по телевизията; безпаричието; корупцията; вечният комерсиален глад. Пърхането на крилата на пеперудата, предизвикващ този тайфун, който помита със себе си мозъчни клетки, е промяната. Както и липсата на такава. Кой от по-младите не помни как родители и прародители са му казвали „Учи, чедо, за да не работиш”? Кой не се е сблъсквал с толкова закоравели представи, които карат по-възрастните да казват на черното бяло? Бабите, които и досега викат милицията, защото си направил непростимия грях да седнеш на пейката пред техния блок, за да починеш, например? Дядовците, които започват обстойни дебати в рейса, защото не си го видял моментално и не си освободил ...