Jan 25, 2013, 9:16 PM

На 21 

  Podcasts » Social articles
1164 0 0
3 min reading
Вятърът днес беше необикновен, от някъде се носеше мирис на море. Бяхме все още далече от него, но някак си усещах. Сърцето ми тръпнеше в очакване да се върна в родното ми място. Бях прекарала няколко години далеч и ми липсваше ужасно много. Не след дълго я видях.. леко ръждясала, но все така кипреща се сред крайпътните храсти, табела "Бургас". Сърцето ми се изпълни с радост и затуптя още
по-силно, лицето ми пламна, очите ми засияха. Нима аз наистина съм тук отново? Оглеждах се така, сякаш малко дете. В ума ми се сравняваха картините от миналото, спомени, но незабравени. Пристигнахме. Както винаги, нямаше място за паркиране. Свалихме багажа и веднага тръгнахме към Морската градина .Вървяхме уж с нормална крачка, но аз усещах как избързвам. Бързах да видя морето,моето море. Морето, пред което съм израснала. Оставих останалите да разгледат центъра и си уговорихме среща не след дълго. Вървях, сякаш летях... ето го!
Ето го! Това бе наистина морето. Моста. Пристанището. Наподобяващите на бу ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефания Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??