Вятърът днес беше необикновен, от някъде се носеше мирис на море. Бяхме все още далече от него, но някак си усещах. Сърцето ми тръпнеше в очакване да се върна в родното ми място. Бях прекарала няколко години далеч и ми липсваше ужасно много. Не след дълго я видях.. леко ръждясала, но все така кипреща се сред крайпътните храсти, табела "Бургас". Сърцето ми се изпълни с радост и затуптя още
по-силно, лицето ми пламна, очите ми засияха. Нима аз наистина съм тук отново? Оглеждах се така, сякаш малко дете. В ума ми се сравняваха картините от миналото, спомени, но незабравени. Пристигнахме. Както винаги, нямаше място за паркиране. Свалихме багажа и веднага тръгнахме към Морската градина .Вървяхме уж с нормална крачка, но аз усещах как избързвам. Бързах да видя морето,моето море. Морето, пред което съм израснала. Оставих останалите да разгледат центъра и си уговорихме среща не след дълго. Вървях, сякаш летях... ето го!
Ето го! Това бе наистина морето. Моста. Пристанището. Наподобяващите на бу ...