Евтим Евтимов ме почерпи сливи. Мастиленолилави... Български, ония едрите, с малките костилки. Направи го толкова мило, с такова чувство, някак бащински, че аз се трогнах.
Протегнах шепи. Той ги напълни. Двете ми шепи заблестяха в мастиленолилаво, и аз не знам защо си спомних любимото ми стихотворение, писано от него.
Аз назаем не съм те целувал,
и назаем не съм те мечтал.
Всяка ласка под брой
да ми връщаш...
И тогава отдавна, отдавна, когато бях малка и го знаех цялото наизуст, и ми беше най-любимото, и през ум не ми е минало, че някога ще се запозная с човека, който го е написал, и той ще ме почерпи с лилави сливи. От сърце. А аз от сърце ще му благодаря и за двете.
Вече бяха починали В. Мутафчиева, С. Стратиев, Р. Ралин, Хайтов, Радичков, почти всички и затова срещата ми с Евтим Евтимов ме трогна до дън душа.
Стефка Галева
гр. Сандански