Евтим Евтимов ме почерпи сливи. Мастиленолилави... Български, ония едрите, с малките костилки. Направи го толкова мило, с такова чувство, някак бащински, че аз се трогнах.

                Протегнах шепи. Той ги напълни. Двете  ми шепи заблестяха в  мастиленолилаво, и аз не знам защо си спомних  любимото ми стихотворение, писано от него.

                                               Аз назаем не съм те целувал,

                                               и назаем не съм те мечтал.                                               

                                               Всяка ласка под брой

                                               да ми връщаш...

И тогава отдавна, отдавна, когато бях малка и го знаех цялото наизуст, и ми беше най-любимото, и през ум не ми е минало, че някога ще се запозная с човека, който го е написал, и той ще ме почерпи с лилави сливи. От сърце. А аз от сърце ще му благодаря и за двете.

                                          Вече бяха починали В. Мутафчиева, С. Стратиев, Р. Ралин,  Хайтов, Радичков, почти всички и затова срещата ми с Евтим Евтимов ме трогна до дън душа.

                                                                                             Стефка Галева

                                                                                              гр. Сандански