14.01.2009. Много неща се изписаха, много неща се изказаха, много простотии се наговориха и много малко неща се видяха. Хората, които отидоха там, за да кажат - стига. Бяха хем набити, хем наплюти, да ходим после да обясняваме на лидерите-зрители, че не ние сме виновните, задето ходихме да градим някакво гражданско общество, ама то и пияно магаре само чесън не яде. Интересното беше, че с тези налудничеви глупости, с които управляващите ни разтуриха, не събуди у спящите и овчи сърца яростта, събирана толкова години (има-няма 20). Ама честно да си кажем, то и простестът не си беше протест, ми си беше един голям цирк, ей така да се забавляват зрителите и да има какво да се пише по вестниците, та чак и психолози да анализират вече отдавна знаещи се факти, абе нещо като в училищата, ама по-зрелищно. Иначе казано, станалото на 14 си беше направо опера, първо действие - крещящите и разярени като лъвове студенти, ученици, дори и пенсионери, викащи и плюещи всичко, що им пречи да стигнат до Народното събрание, второ действие - бягащите скинари и биячи (тук може спокойно да си представите няколко овчици, тромави овчици, бягащи в разностранни посоки, от големия лош вълк) трето действие - набитите мирни граждани, дето май само те знаят за какво отидоха там, ама и до сега май-май не знаят за какво са ги били. Не ми се говори за останалите действия, защото прекалено много ще затъна в тази тиня, от там  едва ли бих излезнал. Сега, като почнах да си мисля и да се опитвам да разсъждавам, щото нали днешната младеж само наркотици са им в главата, стигнах до заключението, че ние май сме си виновни, щото ти като даваш на кучето леб, то ще го яде, ма в нашия случай, мисля, че не хляб, а направо сланина си му даваме, няма значение. Та след като ни разгони полицейският произвол, щото такъв имаше, ние все още озверели и с кървясали очи, продължавахме да трошим кошове и витрини и да се катерим по капаците на колите (като че ли по този начин, щяхме да причиним болка на полицаите), ама то ние сами сме си го казали, българската простотия край няма. А после запушихме няколко големи булеварда, ама то и хубаво си ни питаха репортерите - „защо?". Ако ще се запушваме булеварди, ей ги нашите съседи гърците, да стоим цял ден, два, ама и храна да ни носят, ама то над тях не прелитат тежки палки и яки български ритници и щитове, щото ако беше така, надали щяха да са още по улиците. Но въпреки всичко им се покланям, това са хора, знаещи какво искат и как да го постигнат. А тука какво, всеки стои по столовете и влиза в сайтове за протести, да се чувства и той от общото цяло, ама все лицемери и безхаберници в тази държава. Имаме много големи специалисти и умни хора, ама те отдавна нямат нашите проблеми и си казват защо да излизам аз, като съм си добре - българска работа. И много сеирджии имаше на тая стачка, то не бяха смехове, хвърляне на топки и нечленоразделни звуци, луда работа, жалка работа. Ама хайде, простено им е, нали бяха там. Най-жалката картинка бяха хората зад компютрите, ей това беше върхът на сладоледа, то е нещо като... правилата на Мърфи, ако всичко си видял и си мислиш, че нищо друго няма да те изненада, винаги ще изскочи нещо ново и уникално. Нека стоим зад компютрите и с мишка в ръка да бием полицейските служители, докато не припаднат и не нахлуем в Народното събрание - много яко! Естествено и не се разминахме и с критиците зад мониторите, онези с многото власт и малкото мозък, говоря за администратори, редовни посетители и връзкари (те са най-големите разбирачи), (всъщност, не, администраторите не са глупави хора, е повечето са, но това е от възрастта). Те направиха цялостен анализ върху гледането на телевизора, четенето на блогове (отрицателни) и връзките, които направиха в сиво-бялото вещество, намиращо се в мозъчната им кухина (подчертавам думата кухина). Никой не можеше да им обори правилно подредените и граматически написани думи, но и никой не се опитваше. Общо взето цялата картинка беше нещо разкривено, извратено и изгаврено действие, както Пикасо се е гаврил с жените си.
Но аз съм сигурен, че ще се оправим, но само тогава, когато спрем да слушаме двуличниците, продажниците, разбирачите и започнем да мислим освен за парите и за устите си, но и за децата си, щото ние днеска ще си отидем, а те ще останат и няма нашето лицемерие и егоизъм да ги защитават повече, и те ще умрат, както са умряли и нашите идеали, нашата чест и нашата гордост. Защото, драги българи, ние имаме една кауза, която от много години сме забравили, защото въпреки че учим история и й се възхищаваме, ние не правим нищо, за да я запазим и да напишем нова, по-добра, по-честна и по-българска. И ако това нещо не се върне, самите ние не си го наложим като цел в живота, ще умрем като нация и нашите последователи ще се срамуват и отричат от нас. Затова аз излезнах на 14.01, затова и ще продължавам да излизам и опитвам, понеже докато стоим и критикуваме, нищо няма да се оправи. Защото ако не се живее днес и не се направи нещо днес, утре вече ще е късно!