14.01.2009. Много неща се изписаха, много неща се изказаха, много простотии се наговориха и много малко неща се видяха. Хората, които отидоха там, за да кажат - стига. Бяха хем набити, хем наплюти, да ходим после да обясняваме на лидерите-зрители, че не ние сме виновните, задето ходихме да градим някакво гражданско общество, ама то и пияно магаре само чесън не яде. Интересното беше, че с тези налудничеви глупости, с които управляващите ни разтуриха, не събуди у спящите и овчи сърца яростта, събирана толкова години (има-няма 20). Ама честно да си кажем, то и простестът не си беше протест, ми си беше един голям цирк, ей така да се забавляват зрителите и да има какво да се пише по вестниците, та чак и психолози да анализират вече отдавна знаещи се факти, абе нещо като в училищата, ама по-зрелищно. Иначе казано, станалото на 14 си беше направо опера, първо действие - крещящите и разярени като лъвове студенти, ученици, дори и пенсионери, викащи и плюещи всичко, що им пречи да стигнат до Нар ...