1 min reading
Последният половин ден.
Взех си багажите и напуснах хотела. Сосо се оказа страхотен кавалер и самоотвержено ми носи тежкия сак, като не смееше дори за миг да го остави на земята. Чехкините си заминаха предния ден с влак. Показваха на всички ни някакви дребни човечета, които купили за подаръци на децата си от близката дрогерия. Рускинята Алина се оказа, че пристигнала не само без куфар, но и изобщо без нищо, само по тениска и дънки. Изпита огромно затруднение (впрочем, всички го изпитахме), когато ни връчиха огромна папка с твърди корици с материалите от обучението.
Компютърното обучение беше запазено за преди заминаването ни. Преподавателката - българка! Браво ù! Такава една спокойна, любезна, слабичка... а не беше млада. Материалът беше доста труден с тази малка тромава компютърна програма, на която едва започвах да ù схващам логиката. Едно неприлично младо момче ни водеше практическите упражнения и много спокойно и подробно ни обясняваше. Унгарец. След всеки модул от обучението пишех ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up