Последният половин ден.
Взех си багажите и напуснах хотела. Сосо се оказа страхотен кавалер и самоотвержено ми носи тежкия сак, като не смееше дори за миг да го остави на земята. Чехкините си заминаха предния ден с влак. Показваха на всички ни някакви дребни човечета, които купили за подаръци на децата си от близката дрогерия. Рускинята Алина се оказа, че пристигнала не само без куфар, но и изобщо без нищо, само по тениска и дънки. Изпита огромно затруднение (впрочем, всички го изпитахме), когато ни връчиха огромна папка с твърди корици с материалите от обучението.
Компютърното обучение беше запазено за преди заминаването ни. Преподавателката - българка! Браво ù! Такава една спокойна, любезна, слабичка... а не беше млада. Материалът беше доста труден с тази малка тромава компютърна програма, на която едва започвах да ù схващам логиката. Едно неприлично младо момче ни водеше практическите упражнения и много спокойно и подробно ни обясняваше. Унгарец. След всеки модул от обучението пишехме оценки на преподавателите.
За последния ден нямаше предвиден обяд. Свършихме в единайсет часа.
Андреа ми извика такси. Каза ми да не се безпокоя, защото фирмата го е платила.
Рускинята, Сосо и Радиш оставаха още за една вечер. Радиш си бе наумил да си купи марков костюм от централната улица на Виена. Споменах ли, че това момче имаше силно изразен вкус към лукса? Или, може би, искаше да поухажва още малко Бетина?
Любезният, към 60-годишен, шофьор ме остави на летището два часа преди полета и тук - ново изпитани! За пръв път ми се случи да се самочекирам. Никакви гишета със служители! Само с апарати, край които стюардеси, облечени в червени униформи, стояха като инстукани при въжетата, зад които ни пропускаха по двама. Край мен мина невероятно красивата гвардия от стюардеси на някакви арабски авиолинии. Светлокафяви класически костюми, червени кръгли шапчици, на които отляво се спускаше бяло копринено шалче, подпъхнато в яката на сакото. След себе си, естествено, търкаляха кафяви куфарчета на колелца. Погледите на стюардесите - сериозни, почти сурови, но всички те - много красиви.
На летището във Виена имаше безжичен интернет! Това страхотно ме зарадва! За пръв път от няколко дни можех да надникна в пощата си!
Самолетът до София бе претъпкан с българи.