Комуникацията ще убие контакта, рано или късно, или още тази вечер в чата...
Прекалено многото взаимодействия с цел взаимоотношения ще ни оставят напълно самотни и погълнати от пукащи се зелени балончета с отметка в тях. Какво лекуваме там? Търсим? Кого? Жив мъж/жена дали е тъждествено равно на псевдоним в режим SkypeMe?
Виртуалният контакт е привлекателен, лишен от всички форми на загрубял битовизъм и човешка свян, там, където всичко се определя от статуси и постинги, а готовността да разговаряш на каквато и да е тема, от цвета на съмнително балонче, там, където приятелското обкръжение се измерва в брой абонати, а мъжете с лекота подаряват „прегръщащо мече”, та въпросът ми е, там има ли място за нас самите? Може би сами предпочитаме да се лишим от реално присъствие? В крайна сметка, чорапите на нито един мъж в Skype не миришат, а ако аз не съм измила косата си днес, то вие няма как да забележите...
Стремежът към виртуална уникалност, може ли да доведе до реален прогрес? Може ли Гугъл ...