2 min reading
Главните роли са раздадени. Студенти, които се правят, че учат. Професори, които уж преподават. Работодатели, тъсещи диплома, а не умения. Нищо ново, но така е в киното. Даваме всичко в името на „светото образование“. Дори правото си на мнение. В замяна получаваме наградата на гилдията, оскар за „най-добра обществена роля“ - заветната диплома, която да впишем в CV-то си, доказателство за участието ни в този четиригодишен фарс. Защото е правилно. Защото е нормално.
Отвратен съм от този парад на всеобща заблуда под наслов „Бъди различен... в рамките на допустимото“. Проповядва се свобода на личността и словото, но доколко сме истински свободни? Свобода ли е липсата на избор?
Всъщност, избор имаме, винаги сме имали. Можем да избираме между трите известни маймуни - „Не чух“, „Не видях“ и „Не казах“. Не мисли. Не питай. Не се съмнявай. Това ни учат. Малкото, които го правят, много скоро разбират, че не е продуктивно. Страхуват се да изпуснат „златната статуетка“, поредния паметник на чуждот ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up