Главните роли са раздадени. Студенти, които се правят, че учат. Професори, които уж преподават. Работодатели, тъсещи диплома, а не умения. Нищо ново, но така е в киното. Даваме всичко в името на „светото образование“. Дори правото си на мнение. В замяна получаваме наградата на гилдията, оскар за „най-добра обществена роля“ - заветната диплома, която да впишем в CV-то си, доказателство за участието ни в този четиригодишен фарс. Защото е правилно. Защото е нормално.
Отвратен съм от този парад на всеобща заблуда под наслов „Бъди различен... в рамките на допустимото“. Проповядва се свобода на личността и словото, но доколко сме истински свободни? Свобода ли е липсата на избор?
Всъщност, избор имаме, винаги сме имали. Можем да избираме между трите известни маймуни - „Не чух“, „Не видях“ и „Не казах“. Не мисли. Не питай. Не се съмнявай. Това ни учат. Малкото, които го правят, много скоро разбират, че не е продуктивно. Страхуват се да изпуснат „златната статуетка“, поредния паметник на чуждот ...