Светото образование...
Главните роли са раздадени. Студенти, които се правят, че учат. Професори, които уж преподават. Работодатели, тъсещи диплома, а не умения. Нищо ново, но така е в киното. Даваме всичко в името на „светото образование“. Дори правото си на мнение. В замяна получаваме наградата на гилдията, оскар за „най-добра обществена роля“ - заветната диплома, която да впишем в CV-то си, доказателство за участието ни в този четиригодишен фарс. Защото е правилно. Защото е нормално.
Отвратен съм от този парад на всеобща заблуда под наслов „Бъди различен... в рамките на допустимото“. Проповядва се свобода на личността и словото, но доколко сме истински свободни? Свобода ли е липсата на избор?
Всъщност, избор имаме, винаги сме имали. Можем да избираме между трите известни маймуни - „Не чух“, „Не видях“ и „Не казах“. Не мисли. Не питай. Не се съмнявай. Това ни учат. Малкото, които го правят, много скоро разбират, че не е продуктивно. Страхуват се да изпуснат „златната статуетка“, поредния паметник на чуждото мнение, в чиято важност сме се вкопчили като удавник за сламка. Или се пускаш по течението, или се давиш.
По цял свят е по-трудно да се задържиш в университета, отколкото да влезеш. И това побългарихме. Да ценим повече тоновете сух материал, поднесен ни с прекрасна панделка, ли е целта на сложните приемни изпити? Да знаем, че едва сме се добрали до място в съответната специалност, та трябва да го пазим със зъби и нокти? Светът няма нужда от хора, които мислят и критикуват. Нуждае се от „актьори“ за следващия „летен хит“ и ние с готовност му ги предоставяме.
Няма значение какво искаш. Нито какво мислиш. Или какво желаеш да научиш. Важното е да присъстваш прилежно и да си взимаш изпитите. Никой няма да те пита как си успял, никой не го интересува. А междувременно се борим с корупцията в учебните заведения...
Поглеждайки напред, не мога да кажа, че съм обнадежден. Както във всеки евтин, криминален роман - убиецът е ясен. И убива нас. Не се защитаваме, така сме научени. Един въпрос обаче остава – докога страхът от това да се окажем различни, отритнати и самотни ще ни пречи да живеем?
© Ааас Ааас Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Венци, на човек може да му вземеш насила, но не можеш да му дадеш.
Всички образователни системи са тъпи и умните просперират въпреки тях.
Най-добра е тази , която ти подсказва колко много още има да учиш.
Свободата е вътрешно състояние на духа, а не нещо което ти поднасят на закуска. Виждам , че искаш също да си избереш роля и то от най-неблагодарните. Ами дерзай.Дано знаеш какво искаш. -
Кой знае, може би в теб се крие един бъдещ министър на образованието! Но дори и това да не стане, продължавай да се бориш и дано имаш сили и воля да промениш нещата! Защото умните млади хора като теб са надеждата ни за бъдещето!
-
Никога, никога
-
Мерси Плами
-
Успех!!!
-
О разбира се Но това е в дългосрочен план, преди това ми трябва позиция в която мнението ми да струва нещо
-
Ами действай! Реализирай идеите си - все някой трябва да прави нещата, нали?
-
По темата за образованието имам доста мисли и идеи... за жалост в нашето общество, закотвено около традициите и нормите, не мога да очаквам каквото и да било. Далеч не смятам, че нечия система е перфектна, но някои се доближават. Според мен студентите не трябва да изучават специалности с готова програма, а предмети. Нещо средно между нашата и американската система.
-
И какво предлагаш?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Колкото до моята роля - за какво трябва да съм благодарен?
И си прав, свобода не можеш да се даде, но може да ограничи. Въпросът е доколко сами си я ограничаваме, за да отговаряме на обществените критерии?
Поздрав