2 min reading
До петнадесети септември остават броени дни и вече съм настроена на ученическа вълна. Както всяка година, и тази очаквам първия учебен ден с нетърпение, но сега е по- различно. Преди знаех какво ме очаква, познавах учителите и съучениците си. Знаех всяка пукнатинка по пътя, водещ към добре познатата класна стая. Знаех всяко петънце и всеки надпис с маркер по жълтите стени, всяка вдлъбнатина на покрития с паркет под.
Тази година всичко ще ми бъде непознато. Нови преподаватели, нови съученици и приятели. С всеки изминат ден, всяка секунда, която ме приближава към петнадесети, усещам как вътре в мен се заражда приятно вълнение, което ме гъделичка в корема, когато си помисля за първа АЕГ. Но има и още едно усещане, което се промъква и вместо гъдел, усещам болка. Страх. Какво ме очаква? Ще се справям ли с уроците? Ще ме приемат ли останалите деца, такава каквато съм, и ще намеря ли истински приятели, като онези, които имах в старото училище? Ще бъдат ли учителите такива, каквито си ги предс ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up