До петнадесети септември остават броени дни и вече съм настроена на ученическа вълна. Както всяка година, и тази очаквам първия учебен ден с нетърпение, но сега е по- различно. Преди знаех какво ме очаква, познавах учителите и съучениците си. Знаех всяка пукнатинка по пътя, водещ към добре познатата класна стая. Знаех всяко петънце и всеки надпис с маркер по жълтите стени, всяка вдлъбнатина на покрития с паркет под.
Тази година всичко ще ми бъде непознато. Нови преподаватели, нови съученици и приятели. С всеки изминат ден, всяка секунда, която ме приближава към петнадесети, усещам как вътре в мен се заражда приятно вълнение, което ме гъделичка в корема, когато си помисля за първа АЕГ. Но има и още едно усещане, което се промъква и вместо гъдел, усещам болка. Страх. Какво ме очаква? Ще се справям ли с уроците? Ще ме приемат ли останалите деца, такава каквато съм, и ще намеря ли истински приятели, като онези, които имах в старото училище? Ще бъдат ли учителите такива, каквито си ги предс ...