Преди няколко дни с печал си спомних за начина, по който си отиват т.нар. “строители на съвременна България”. Отиват си, тънещи в мизерия, изпаднали в крайна бедност и нищета, презрени от всички... Та кой ли вече си спомня за тях?
Нима загубата на велики български творци /визирам конкретно литературните творци, но нима с дейците в другите изкуства не е така.../ беше значима за някого? Е, да – при всички случаи е имало и хора, които наистина скърбят за загубата им, защото са оценили таланта им, докоснали са се до магията на творчеството им. А за онези, другите, това е било просто още едно от многоте събития, около които медиите за пореден път вдигат “излишен” шум. Ами да – разбира се – кой ли всъщност го интересува българския културен живот?
Нима когато миналата година си замина Радой Ралин някой си даде сметка какъв човек изгуби България? Нима смъртта на Радичков “събуди” някого? И накрая те тънат в забрава... “Ама не може постоянно да се говори за това!” ще кажат мнозина, до известна ...