Преди няколко дни с печал си спомних за начина, по който си отиват т.нар. “строители на съвременна България”. Отиват си, тънещи в мизерия, изпаднали в крайна бедност и нищета, презрени от всички... Та кой ли вече си спомня за тях?

    Нима загубата на велики български творци /визирам конкретно литературните творци, но нима с дейците в другите изкуства не е така.../ беше значима за някого? Е, да – при всички случаи е имало и хора, които наистина скърбят за загубата им, защото са оценили таланта им, докоснали са се до магията на творчеството им. А за онези, другите, това е било просто още едно от многоте събития, около които медиите за пореден път вдигат “излишен” шум. Ами да – разбира се – кой ли всъщност го интересува българския културен живот?

    Нима когато миналата година си замина Радой Ралин някой си даде сметка какъв човек изгуби България? Нима смъртта на Радичков “събуди” някого? И накрая те тънат в забрава... “Ама не може постоянно да се говори за това!” ще кажат мнозина, до известна степен с право. Да, определено не бива да се прекалява, но целта на настоящата статия е да се направи комплексен анализ на това до колко “Негово Величество, Българинът” цени културните си дейци, а също така и да загатне каква ли е причината тези гениални писатели да умират като псета, изпаднали в крайна мизерия...

   А замисляйки се колко кратък е животът, изведнъж откриваме, че малкото време, което можем да отделим на култура и духовно развитие, ние посвещаваме на всичко друго, но не и на това...

    А за книгите – та кой ли днес ще ти чете книги? “Нали си имаме Интернет, а то иначе книгите са прекрасно нещо, но по-добре е да не си напрягаме мозъка да четем, нали?”. И наглостта на някои персони да споделят мнения, че, видите ли, “защо ще четеш книгата след като има филм?”. Това е връх – надали може да се достигне по-долно ниво...

И колко жалко е – стихосбирка, която е творена и изготвяна с месеци /а в повечето случаи и с години/ с усилия и талант, се продава на безценица – 2-3 лева. Та това е смешно! Смятате ли, че една книга, в която български творец /в повечето случаи беден/ е вложил години от труда и таланта си, може да струва 2 лева, а в същото време бестселъри като “Шифърът на Леонардо” да се продават за 30 лева и нагоре – при положение, че книги от рода на гореспоменатата са посредствен кич, изпълнен с огромно количество достоверна/недостоверна историческа информация и много “неудачни” /меко казано/ тълкувания на определени религиозни моменти... Надали на средностатистическия българин “му пука”, но това има значение за нашето социално и културно развитие, защото иначе се обезличаваме и забравяме корените си... Няма кой друг да оцени творците ни – това е наша задача, защото иначе в “забързаното ежедневие”, делникът,  помитайки ни във вихъра си, ни отнема и малкото, което можем да си позволим, за да бъдем щастливи поне за миг – да посветим време на духовното си и културно израстване. И тъй като сме в навечерието на Деня на славянската писменост и култура – да се замислим за малко за нещата, които обикновено не ни тревожат /по обясними причини/. Да се почувствате истински хора и преди всичко българи! Защото такива сме и такива трябва да бъдем! Малко от нас ще го направят, апостериори. Но отделете малко от и без това недостигащите пари, за да си купите някоя стойностна българска книга – прочетете я и помислете. И дано след това разберете защо България има велики творци, които я съградиха за нас – за да живеем и да я развиваме в положителна посока. И дано проумеете, че тези именно хора, посветиха живота си на страната ни – надали заслужават нашето малодушие... Нежели ужасният ни мързел, който ни прави все по-уязвими и по-уязвими...