Аскетизъм на душата

Как да забравя душата си?

Ти каза „Обичам те.“ и си представих

дома, всяка нощ и децата ни.

Всеки ден беше слънчев, забавен.

Как да приема съпругата?

Като спомен, позната и хубава,

получила. Аз пък съм другата. Другата. 

Намерила нещо, изгубила.

Как да приема съдбите ни?

Преплетени в нишки от избори?

С възторг отначало опитани,

а после почернили изгрева.

Как да приема страдание?

Ще забравя дори и сърцето си.

Но душата ми пише предания,

и съшива животи безцветни.

Как да приема съчувствие? Съчувствие?

Аз загинах отдавна, любими.

Не приемам да стана разпусната

нито нечия мила, ранима...

Как да ти дам същината си?

Да прегръщам ли топло, приятелски?

Да запратя в сълзите си жаждата.

Да се вглеждам в гърба ти на ястреб.

Всяка вечер политат душите ни. 

Всяка вечер политат душите ни - душите ни!,  

и сънувайки търсят дома си.

Как да ходят от въздух заситени

и добри монахини, монаси?