Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
Апологията на една пластмасова бутилка
Реката се сърди, залива ме яростно,
бучи, тръпне в погнуса най-тягостно...
Блъска, беснее в коритото тясно,
но аз се люлея божествено, сластно!
Нека ме мрази, нека ядно проклина,
надежда таи, че ще пукна в лютата зима...
Но аз ще съм тук – вековно ще бъда –
колкото иска нека ме ръга!!!