Апологията на една пластмасова бутилка

Реката се сърди, залива ме яростно,

бучи, тръпне в погнуса най-тягостно...

Блъска, беснее в коритото тясно,

но аз се люлея божествено, сластно!

Нека ме мрази, нека ядно проклина,

надежда таи, че ще пукна в лютата зима...

Но аз ще съм тук – вековно ще бъда –

колкото иска нека ме ръга!!!