Една от легендите разказва, че еничари взели момченцето на Сърмена. Минали години и в Хисар дошъл еничарски отряд. Предвождал го жесток главатар с намерението да запали града. Никой не разпознавал в него момченцето на Сърмена. И той не разпознал родното си място и майка си.
Ужас обзел града в догадки каква жестокост ще сполети хисарци, само Сърмена не се уплашила. Извъртяла тя баница, като замесила в нея отрова и поискала да я пуснат при главатаря. Предложила му да почерпи еничарите докато си починат от пътя. Разрешил и той, но той сам не вкусил от баницата.
                  Когато отровата повалила еничарската войска, главатарят разярен й казал: Ти ги отрови, нали? Аз сега не мога да запаля града, но теб ще изгоря! И когато кладата вече догаряла, там в пепелта, сред останките от тялото на Сърмена, той видял нещо, което всички родители купуват на момченцата си от сергиите по панаирите. Зърнал го, трепнало нещо в загрубялата му душа и нещо си спомнил – познал той глинената свирчица от своето детство, изгорелите пръсти на Сърмена още я стискали. Пощадил града, но ...    Късно!
Днес в центъра на Хисар, сред струите на фонтана, стои Сърмена вдигнала над главата си тепсията с баница за еничари, да напомня за онова жестоко време.