BELOBRAD (Цветан Костадинов)
169 128
23 янв. 2010 г., 09:15

Сърмена! Спасителката на Хисар! 

Фотография » Другие
1651 0 5

© Цветан Костадинов Все права защищены

                  Една от легендите разказва, че еничари взели момченцето на Сърмена. Минали години и в Хисар дошъл еничарски отряд. Предвождал го жесток главатар с намерението да запали града. Никой не разпознавал в него момченцето на Сърмена. И той не разпознал родното си място и майка си.
Ужас обзел града в догадки каква жестокост ще сполети хисарци, само Сърмена не се уплашила. Извъртяла тя баница, като замесила в нея отрова и поискала да я пуснат при главатаря. Предложила му да почерпи еничарите докато си починат от пътя. Разрешил и той, но той сам не вкусил от баницата.
                  Когато отровата повалила еничарската войска, главатарят разярен й казал: Ти ги отрови, нали? Аз сега не мога да запаля града, но теб ще изгоря! И когато кладата вече догаряла, там в пепелта, сред останките от тялото на Сърмена, той видял нещо, което всички родители купуват на момченцата си от сергиите по панаирите. Зърнал го, трепнало нещо в загрубялата му душа и нещо си спомнил – познал той глинената свирчица от своето детство, изгорелите пръсти на Сърмена още я стискали. Пощадил града, но ...    Късно!
Днес в центъра на Хисар, сред струите на фонтана, стои Сърмена вдигнала над главата си тепсията с баница за еничари, да напомня за онова жестоко време.

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • и аз и се радвам.
  • И аз харесах заснемането!
  • Харесах
  • Уважаеми Арихо,
    Прав сте, има и такава легенда и затова аз пиша "една от легендите". Коя е по-стара не зная. Тази легенда която аз пиша съм я прочел в една "многотиражка" (така се наричакха издания, които бяха отпечатвани на един лист и се издаваха по повод разни събития)по повод празника на града някъде около 1970-80 година.
    По-късно съм слушал и други легенди, но нито една не ме е впечатлила толкова колкото тази. Тя съдържа в себе си и саможертвата в името на хората, и жестоката истина за еничарите, и разкаянието на последните, и безсилието на българина в онези години, но и непреклоността му пред поробителя. Въобще, тя съдържа драмата на народа ни и носи един изключителен сантимент, който много рядко се среща в легендите (не говоря само за случая с легендата за Сърмена).
    Повечето от легендите поради многократното им препредаване от уста на уста и достигат до най-лаконичния си изказ, при което най-често изчезва сантименталния оттенък. Именно сънтименталния елемент събужда онази нежна струна в душата на човека и му дава основание да се замисли за времената, които са предмет на историческия момент, към който се отнася съответната легенда.
    Така мисля аз и затова преразказах тази, а не някоя от другите легенди за Сърмена! Хубаво е който знае нещо повече, както Вие, да го разкаже тук в сайта. Нали именно за това е сайта да се обогатяваме взаимно, споделяйки всеки своя възглед и своите познания!
    Благодаря Ви за вниманието и оценката на творбата ми!
  • Леле, какви спомени ми се върнаха...
    Като дете, когато съм ходила в Хисар, майка ми ми разказваше тази легенда, а аз плачех... Хем ме натъжаваше, хем често я карах да ми я разказва.

    Прекрасен момент си уловил!
    Красиво е!
Предложения
: ??:??