Песничка на червея очевидец

Леви-десни, леви-десни –

който се дели,

нека чуе тая песен,

сам да прецени...

Имало земи – подземни,

мрачен исполин

мачкал хорицата бедни,

като пластелин.

Те във ямите си очни –

пусти торбалани,

крили влогове безсрочни –

сълзи-гологани.

Леви-десни, леви-десни –

песничка такава,

червей странник ми разказа,

маршово припяващ.

Властелинът – Люта ряпа

избуя високо,

а под шапчицата черна

засмърдя жестоко.

Гледа Дядо и се чеше –

Коренът брадат е,

семе гние в цветовете –

всичко ще се скапе.

Хайде Бабо да я вадим,

челядта народна

викай – няма да илядим,

в таз воня отровна.

Леви-десни, леви-десни –

искали вендета,

внуци, кучетата бесни,

мачки и мишлета.

Хванаха се за листата,

бутат и опъват,

ала ряпата чепата

тъй и не помръдват.

Цъкат с бръчки по челата:

– Толкова е силна,

сякаш от бетон излята –

хич не е мобилна.

Леви-десни, леви-десни –

не била дълбоко...

Трудност се решава лесно –

с правилна посока!