Песничка на червея очевидец
Леви-десни, леви-десни –
който се дели,
нека чуе тая песен,
сам да прецени...
Имало земи – подземни,
мрачен исполин
мачкал хорицата бедни,
като пластелин.
Те във ямите си очни –
пусти торбалани,
крили влогове безсрочни –
сълзи-гологани.
Леви-десни, леви-десни –
песничка такава,
червей странник ми разказа,
маршово припяващ.
Властелинът – Люта ряпа
избуя високо,
а под шапчицата черна
засмърдя жестоко.
Гледа Дядо и се чеше –
Коренът брадат е,
семе гние в цветовете –
всичко ще се скапе.
Хайде Бабо да я вадим,
челядта народна
викай – няма да илядим,
в таз воня отровна.
Леви-десни, леви-десни –
искали вендета,
внуци, кучетата бесни,
мачки и мишлета.
Хванаха се за листата,
бутат и опъват,
ала ряпата чепата
тъй и не помръдват.
Цъкат с бръчки по челата:
– Толкова е силна,
сякаш от бетон излята –
хич не е мобилна.
Леви-десни, леви-десни –
не била дълбоко...
Трудност се решава лесно –
с правилна посока!