Dec 23, 2005, 2:52 PM

* * * 

  Poetry
629 0 1
Защо ли винаги обичаме
като че ли светът ще свърши днес.
Годините оставят в нас следите си
и купища забравени неща -
букет, захвърлен в суматохата,
усмихнати, отминати очи.
Не - ние бързаме,
захласнати по своя блян -
безмилостно пропускаме да подадеме длан
на чакащия да повярваме
във радоста да сме обичани,
да сме светинята на неговия ден. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Random works
: ??:??