Защо ли винаги обичаме
като че ли светът ще свърши днес.
Годините оставят в нас следите си
и купища забравени неща -
букет, захвърлен в суматохата,
усмихнати, отминати очи.
Не - ние бързаме,
захласнати по своя блян -
безмилостно пропускаме да подадеме длан
на чакащия да повярваме
във радоста да сме обичани,
да сме светинята на неговия ден.
Обричаме сърцата и душите си,
не нас,
а ние да обичаме -
безумна радост и мечта.