beti
421 4580
Jan 28, 2006, 1:02 AM

*** 

  Poetry
984 0 8
Като обречена амфибия
се лутам в сивото пространство от бездушие.
Не мога да поема въздух.
Разпръсквам между пръстите смирение,
за да простя на греховете техните създатели -
и греховете имат съвест.
Времето е спряло...
Обречените нямат милост!
Потъпквайки наивните мечтатели,
потулват егото с мълчание...
за да простят на себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??