***

beti
421 4580

28.01.2006 г., 1:02 ч.

Поезия

983 0 8

Като обречена амфибия
се лутам в сивото пространство от бездушие.
Не мога да поема въздух.
Разпръсквам между пръстите смирение,
за да простя на греховете техните създатели -
и греховете имат съвест.
Времето е спряло...
Обречените нямат милост!
Потъпквайки наивните мечтатели,
потулват егото с мълчание...
за да простят на себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения