* * *

Jun 3, 2006, 7:39 AM 2022-12-26T18:39:16+02:00

Poetry

789 0 6

Толкова много те чаках,
че вече не искам, не мога да плача.
Душата си отдавна изплаках.
Болката в гърлото стяга,
бавно ме приземява,
изгаря, без да убива,
единствено усещане,
да чакам...
аз съм и мъртва и жива.
Да, чакам –
в открадната от мене минута –
сълза от детска радост, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works