dani (Даниела)
23 518
3 июн. 2006 г., 07:39  

* * * 

  Поэзия
732 0 6

 Толкова много те чаках,
 че вече не искам, не мога да плача.
 Душата си отдавна изплаках.
 Болката в гърлото стяга,
 бавно ме приземява,
 изгаря, без да убива,
 единствено усещане,
 да чакам...
 аз съм и мъртва и жива.

 Да, чакам –
 в открадната от мене минута –
 сълза от детска радост,
 шепа нежност,
 щипка  забравена волност,
 мога ли още, колкото трябва 
 да вярвам,
 да чакам,
 за да те имам отново любов?

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??