Пълзи приведената фигура на майката,невиждаща,безплътна. Детето й бе сред звездите.Тъга.Но те бяха толкова много. Не знаеше пред коя да заплаче. Тъга.И затова не плака. Просто вървеше. А беше нощ от онези–щастливите. Целият свят трябваше да мълчи с нея. А не искат. Дори не знаят. Не знаеха и когато то беше живо! Проклета щастлива нощ! Чии са усмивките?!? По дяволите тъгата!Спрете!Нека бъде смърт! И биде Смърт. И още беше нощ от онези... ЩАСТЛИВИТЕ! И светът пак не разбра. Сега и двамата не бяха сред живите. Те. И всички, които не бяха за тази нощ. Онези – тъжните, мъчните, сивите. А усмивките помръкнаха едва, когато на сутринта преброиха труповете.Дузините!Но не за дълго.Все пак предстоеше нощта! А тя ще е пак от Щ А С Т Л И В И Т Е. За край няма време. Простете се вече със живота, Вий, Ж И В И Т Е ! Защото в него е пълно с тъга през усми- вки те!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.