AREOLA (Ареола)
32 23
11.05.2004 г., 22:56 ч.

* * * 

  Поезия
1397 0 4
Пълзи приведената фигура на майката,невиждаща,безплътна.
Детето й бе сред звездите.Тъга.Но те бяха толкова много.
Не знаеше пред коя да заплаче. Тъга.И затова не плака.
Просто вървеше. А беше нощ от онези–щастливите.
Целият свят трябваше да мълчи с нея. А не искат.
Дори не знаят. Не знаеха и когато то беше живо!
Проклета щастлива нощ! Чии са усмивките?!?
По дяволите тъгата!Спрете!Нека бъде смърт!
И биде Смърт. И още беше нощ от онези...
ЩАСТЛИВИТЕ! И светът пак не разбра.
Сега и двамата не бяха сред живите. Те.
И всички, които не бяха за тази нощ.
Онези – тъжните, мъчните, сивите.
А усмивките помръкнаха едва,
когато на сутринта преброиха
труповете.Дузините!Но не за
дълго.Все пак предстоеше
нощта! А тя ще е пак от
Щ А С Т Л И В И Т Е.
За край няма време.
Простете се вече
със живота, Вий,
Ж И В И Т Е !
Защото в него
е пълно с
тъга през
усми-
вки
те!

© Ареола Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??