* * *

May 19, 2009, 11:02 PM

Poetry » Love

749 0 3

Отказах се от Господ.
И от Ада.
Атеистите не ги познавам.
Облаците бяха без Дъгата.
От теб дали ще се откажа?

Ще те нося за последно
във сърцето. Защо ли?
От липсата ти май се ужасявам...
А ужасите малко ги познавам.
Но знам, че дават смисъл на живота.
И стават по-сетивни хората.

От теб единствено - не се отказах.
И чакам те.
Да ми покажеш пътя
Към Господа. Или към Ада...

18.05.2009

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

eva_32 (Ева Корназова)

2009-05-20T23:12:20+03:00

За това те обичам..."...и път широк е, не пътека, покрита с есенни листа.По него стъките отекват ... напомнящи за самота..."
Целувам те!
lud_kupon (Марина Петкова)

2009-05-19T23:30:15+03:00

Великолепно е! Браво!
gerrda (Геновева Христова)

2009-05-19T23:16:21+03:00

здравей!

хубаво казано.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works