Aug 22, 2006, 4:26 PM

* * * 

  Poetry
970 0 6
И ний те молим да не тръгваш,
Да се спреш,
Да ни прегръщаш ден след ден,
С очи прекрасни да ни галиш,
Да не виждаме нивга в тях
Поглед сломен.
И косите ни вечер да решеш,
Не тръгвай!
Без теб татко е сам!
Обичаме те безусловно, майко,
И вечно би ни липсвал твоят огнен плам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??