22 ago 2006, 16:26

* * * 

  Poesía
887 0 6

И ний те молим да не тръгваш,

Да се спреш,

Да ни прегръщаш ден след ден,

С очи прекрасни да ни галиш,

Да не виждаме нивга в тях

Поглед сломен.

И косите ни вечер да решеш,

Не тръгвай!

Без теб татко е сам!

Обичаме те безусловно, майко,

И вечно би ни липсвал твоят огнен плам.

© Йорданка Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??