И ний те молим да не тръгваш,
Да се спреш,
Да ни прегръщаш ден след ден,
С очи прекрасни да ни галиш,
Да не виждаме нивга в тях
Поглед сломен.
И косите ни вечер да решеш,
Не тръгвай!
Без теб татко е сам!
Обичаме те безусловно, майко,
И вечно би ни липсвал твоят огнен плам.
© Йорданка Стефанова Todos los derechos reservados