Oct 29, 2006, 11:27 PM

* * * 

  Poetry
570 0 12
Отрониха кестени тежки и тъмни сълзи,
още топли и лъскави, се търкулнаха по паважа.
От какво есента тъй горчиво тъжи?
Кое от смълчаните голи дървета ще каже...

И заседнаха глухи и сиви, сърдити мъгли,
във косите ми вплетоха влажни пръсти, крадливи.
Как да вдигна очите си, в тях небето боли,
непрежалило птиците, дето от нас си отиват.

Черна угар, настръхнала, сякаш рана лежи -
преболяла от спомени бавно заспива земята...
Но зад сухата мъртва трева, напук на сълзите,
две слънца хризантеми върху тъжната пустош изгряха...

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??